„България осъдена в Страсбург…“: Как НПО-зависимости чертаят законите у нас
Българският хелзинкски комитет (БХК) и „ Отворено общество “ съдят българската страна поради неуспеха ѝ да отбрани уязвимите групи от популацията от тежко боледуване и гибел от COVID-19 и слабите равнища на имунизирани в тази група. Това оповестиха от Българския хелзинкски комитет в края на януари. Жалбата е поради Националния проект за имунизиране, който сложил групата на възрастните хора и хората с съпътстващи хронични болести в по-нисък приоритет от други групи във връзка с достъпа им до имунизиране с първите доставени в страната дози от имунизациите против COVID-19.
Не е маркирано, несъмнено, че това не беше тъкмо по този начин. Всъщност точно възрастните и уязвимите бяха първата предпочитана група, която обаче много бързо показва, че няма никакъв интерес да поставя ваксини. Тогава беше решено да бъдат пуснати така наречен „ зелени коридори “, които да създадат препаратите налични за всички искащи и стимулирани, които извиха опашки пред пунктовете.
Както се споделя обаче – детайлности. Факти или не, от в този момент можем да се обзаложим какво решение ще вземе съдът във Франция. Магистратите в Страсбург рядко взимат страната на „ страната “ пред „ човешките права “.
Няколко решения против страната ни бяха взети в последно време в Европейския съд по правата на индивида. В средата на януари съдът се произнесе против България за тайното наблюдаване. Законите, регламентиращи тайното подслушване и следене на връзките на българските жители, не отговаряли и на минималните стандарти против злоупотреби, взеха решение съдиите от Европейски съд по правата на човека. Жалбата, по която се произнесоха, беше на юристите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов.
Страната ни беше наказана и от разведен татко, който имаше искания към управляващите, тъй като макар решенията на родния съд, някогашната му брачна половинка не му давала да вижда детето си, за което той не получил помощ от страната.
Преди дни пък Димитър М. още веднъж получи доживотна присъда за убийството на 75-годишна жена във Варна с револвер и секира. Решението идва на пук на правосъдно решение против страната ни през 2018. Без да споделят, че не е палач, тогава съдиите от Европейски съд по правата на човека постановиха, че рецидивистът е бил разпитан и направил признания пред служители на реда в отсъствието на юрист – задоволително съображение страната да бъде оповестена за отговорна. Все отново улики на мястото на престъплението и свидетелски показания надвиха и Димитър М. остава в пандиза.
Може би най-шокиращият образец от Страсбург е решението против страната ни по проблема с ОМО „ Илинден “. От 2006 година до момента България е осъждана 6 пъти от Европейски съд по правата на човека за голословни отводи на съдилищата в интервала сред 1999 и 2015 година да записват сдружения, поставящи си за цел постигането на признание и отбрана на ползите на „ македонското малцинство в България “.
Семейство Баневи също завоюваха дело в Страсбург, тъй като при изявления на Иван Гешев за обвиняванията против тях била нарушена презумпцията им за непорочност. Българският арбитър Йонко Грозев също поддържа Баневи против страната си. А сега решението от Европейски съд по правата на човека комфортно се употребява като аргумент за какво основният прокурор би трябвало да си върви. Обвиненията към съпрузите другояче си стоят – данъчни закононарушения, пране на пари и проведена незаконна група.
Самият Йонко Грозев, българският арбитър в Страсбург, неведнъж е бил от другата страна на банката и е влизал в същия съд не като арбитър, а като юрист на тъжители. Преди да отпътува за Франция той имаше даже къса политическа кариера в ДБГ (част от Реформаторския блок, който с разпада си роди „ Демократична България “). Голямата част от професионалния му път обаче минава в Неправителствени организации организации – упоменатата към този момент Български хелзинкски комитет.
Преди 2 гони френски отчет разгласи българина за един от рекордьорите по спор на ползи измежду съдиите в Европейски съд по правата на човека – откакто е работил като юрист към обещано Неправителствени организации нямало гаранция по какъв начин би бил неутрален в такива каузи, обобщава отчетът. Посочени бяха редица проблеми, произлизащи от връзките на съдии с НПО-сектора, които може да обосноват пробутване на избрани ползи през политиката на този орган. Казано в резюме - за съдии се избирали НПО-активисти, които прокарват избран дневен ред през своите решения, и при които има голяма заплаха от спор на ползи, тъй като техните някогашни шефове (НПО-тата) не престават да водят каузи и това може да е проблем пред постановяването на обективно и заслужено решение.
Грегор Пюпенк – шеф на Европейския център за право и правораздаване, описа за обвързаностите през 2020 година и в изявление за Нова ТВ. Тогава българският арбитър Грозев таман беше определен за ръководител на една от петте секции на Европейския съд по правата на индивида и неправителствената организация позволи, че с този избор може да се стигне до оборване на решенията на съда.
„ Това, което ни озадачи, даже шокира, беше методът, по който забелязахме, че се гледат делата напоследък и изключително крайните решения. По тази тематика даже издадох книга през 2018 година Започнах да се интересувам от профила на хората, които взимат решенията. Европейският съд е институция с извънредно огромна власт. 47-те съдии в него могат да трансформират законите на една страна. Имат право да осъдят даже дадена конституция. Съдът има властта да реши каквото изиска, тъй като текстовете в него са доста къси и не изключително съответни и разбираеми “, описа той.
Пюпенк бил шокиран, че по-голяма част от съдиите не са магистрати.
„ Юристи, юристи, преподаватели, само че не и съдии. Това са хора, които познават човешките права и са работили за неправителствени организации. Смятам това за безусловно недопустимо. Университетски учител или деятел в Неправителствени организации да взима решение, и то по каузи за организацията, за която е работил. Ние бяхме първите, които се осмелихме да стартираме сходно следствие. Важно е да разберете, че в Европейския съд има частни организации, чиято цел е да лобират за смяна на законите в страните посредством решенията на съда “, безапелационен е откривателят.
22-ма от 100-те съдии, работили в Европейския съд през последните години, са оглавявали или сътрудничили на организации от неправителствения бранш. Участвали са в каузи и са взимали решения по проблеми, засягащи ползите на някогашните си работодатели. „ Няма по какъв начин този арбитър да е безпристрастен в решенията, които взима. Бивши деятели няма. А един деятел няма по какъв начин да е справедлив арбитър “, безапелационен е той.
„ Друг огромен проблем е фактът, че преобладаваща част от съдиите, които загатвам в отчета, идват от една избрана организация, или от други, близки до същата. Например 12 от 22-мата упоменати съдии са били деятели на Фондация „ Отворено общество ”. Същата фондация от своя страна финансира 6 други структури, откъдето пък идват другите съдии. Тоест, 7 от неправителствените организации, излъчили въпросните 22-ма съдии, са финансирани от „ Отворено общество ”. Това, както разбирате, е проблем. Не може една организация да има толкоз преобладаващо показване в съда “, притеснява се Пюпенк.
Според него двамата български съдии са тъкмо подобен образец за идващи от неправителствени организации – някогашни деятели на Българския хелзинкски комитет и на Фондация „ Отворено общество “.
„ Настоящият български арбитър Йонко Грозев беше правозащитник на съветската пънк група „ Pussy Riot ”, която защитаваше в Европейския съд за правата на индивида, и то в интервал, когато беше претендент за арбитър. Виждате по какъв начин юристи, представлявали свои клиенти в Европейски съд по правата на човека, стават съдии. Проблемът тук е държанието на тези към този момент съдии, в миг когато би трябвало да сблъскат с каузи, свързани с организации, чиито деятели са били. От 22 съдии, 18 са заседавали по каузи, свързани с организации, които в предишното са управлявали или за които са работили “, сочи още следствието.
„ Господин Грозев е един от най-ярките образци за това. Отсъждал е по 2 каузи против Българския хелзинкски комитет, чийто създател е точно той. Тоест, той основава една организация, работи в нея като юрист, след което става арбитър в Европейски съд по правата на човека и най-после отсъжда по каузи, точно свързани с нея. Не мислите ли, че връзката е прекомерно мощна?! Такъв е и казусът с предшественичката на Грозев в Европейски съд по правата на човека – Здравка Калайджиева. Тя също е заседавала по огромен брой каузи, свързани с Хелзинкския комитет. Това е сериозен спор на ползи. Ако това, да вземем за пример, се случи във Франция, на засегнатите лица ще бъдат наложени дисциплинарни санкции. Един арбитър няма по какъв начин да заседава по дело, в което една от страните е организация, близка до него. Не е допустимо “, счита анализаторът.[**sorce_name**]
Не е маркирано, несъмнено, че това не беше тъкмо по този начин. Всъщност точно възрастните и уязвимите бяха първата предпочитана група, която обаче много бързо показва, че няма никакъв интерес да поставя ваксини. Тогава беше решено да бъдат пуснати така наречен „ зелени коридори “, които да създадат препаратите налични за всички искащи и стимулирани, които извиха опашки пред пунктовете.
Както се споделя обаче – детайлности. Факти или не, от в този момент можем да се обзаложим какво решение ще вземе съдът във Франция. Магистратите в Страсбург рядко взимат страната на „ страната “ пред „ човешките права “.
Няколко решения против страната ни бяха взети в последно време в Европейския съд по правата на индивида. В средата на януари съдът се произнесе против България за тайното наблюдаване. Законите, регламентиращи тайното подслушване и следене на връзките на българските жители, не отговаряли и на минималните стандарти против злоупотреби, взеха решение съдиите от Европейски съд по правата на човека. Жалбата, по която се произнесоха, беше на юристите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов.
Страната ни беше наказана и от разведен татко, който имаше искания към управляващите, тъй като макар решенията на родния съд, някогашната му брачна половинка не му давала да вижда детето си, за което той не получил помощ от страната.
Преди дни пък Димитър М. още веднъж получи доживотна присъда за убийството на 75-годишна жена във Варна с револвер и секира. Решението идва на пук на правосъдно решение против страната ни през 2018. Без да споделят, че не е палач, тогава съдиите от Европейски съд по правата на човека постановиха, че рецидивистът е бил разпитан и направил признания пред служители на реда в отсъствието на юрист – задоволително съображение страната да бъде оповестена за отговорна. Все отново улики на мястото на престъплението и свидетелски показания надвиха и Димитър М. остава в пандиза.
Може би най-шокиращият образец от Страсбург е решението против страната ни по проблема с ОМО „ Илинден “. От 2006 година до момента България е осъждана 6 пъти от Европейски съд по правата на човека за голословни отводи на съдилищата в интервала сред 1999 и 2015 година да записват сдружения, поставящи си за цел постигането на признание и отбрана на ползите на „ македонското малцинство в България “.
Семейство Баневи също завоюваха дело в Страсбург, тъй като при изявления на Иван Гешев за обвиняванията против тях била нарушена презумпцията им за непорочност. Българският арбитър Йонко Грозев също поддържа Баневи против страната си. А сега решението от Европейски съд по правата на човека комфортно се употребява като аргумент за какво основният прокурор би трябвало да си върви. Обвиненията към съпрузите другояче си стоят – данъчни закононарушения, пране на пари и проведена незаконна група.
Самият Йонко Грозев, българският арбитър в Страсбург, неведнъж е бил от другата страна на банката и е влизал в същия съд не като арбитър, а като юрист на тъжители. Преди да отпътува за Франция той имаше даже къса политическа кариера в ДБГ (част от Реформаторския блок, който с разпада си роди „ Демократична България “). Голямата част от професионалния му път обаче минава в Неправителствени организации организации – упоменатата към този момент Български хелзинкски комитет.
Преди 2 гони френски отчет разгласи българина за един от рекордьорите по спор на ползи измежду съдиите в Европейски съд по правата на човека – откакто е работил като юрист към обещано Неправителствени организации нямало гаранция по какъв начин би бил неутрален в такива каузи, обобщава отчетът. Посочени бяха редица проблеми, произлизащи от връзките на съдии с НПО-сектора, които може да обосноват пробутване на избрани ползи през политиката на този орган. Казано в резюме - за съдии се избирали НПО-активисти, които прокарват избран дневен ред през своите решения, и при които има голяма заплаха от спор на ползи, тъй като техните някогашни шефове (НПО-тата) не престават да водят каузи и това може да е проблем пред постановяването на обективно и заслужено решение.
Грегор Пюпенк – шеф на Европейския център за право и правораздаване, описа за обвързаностите през 2020 година и в изявление за Нова ТВ. Тогава българският арбитър Грозев таман беше определен за ръководител на една от петте секции на Европейския съд по правата на индивида и неправителствената организация позволи, че с този избор може да се стигне до оборване на решенията на съда.
„ Това, което ни озадачи, даже шокира, беше методът, по който забелязахме, че се гледат делата напоследък и изключително крайните решения. По тази тематика даже издадох книга през 2018 година Започнах да се интересувам от профила на хората, които взимат решенията. Европейският съд е институция с извънредно огромна власт. 47-те съдии в него могат да трансформират законите на една страна. Имат право да осъдят даже дадена конституция. Съдът има властта да реши каквото изиска, тъй като текстовете в него са доста къси и не изключително съответни и разбираеми “, описа той.
Пюпенк бил шокиран, че по-голяма част от съдиите не са магистрати.
„ Юристи, юристи, преподаватели, само че не и съдии. Това са хора, които познават човешките права и са работили за неправителствени организации. Смятам това за безусловно недопустимо. Университетски учител или деятел в Неправителствени организации да взима решение, и то по каузи за организацията, за която е работил. Ние бяхме първите, които се осмелихме да стартираме сходно следствие. Важно е да разберете, че в Европейския съд има частни организации, чиято цел е да лобират за смяна на законите в страните посредством решенията на съда “, безапелационен е откривателят.
22-ма от 100-те съдии, работили в Европейския съд през последните години, са оглавявали или сътрудничили на организации от неправителствения бранш. Участвали са в каузи и са взимали решения по проблеми, засягащи ползите на някогашните си работодатели. „ Няма по какъв начин този арбитър да е безпристрастен в решенията, които взима. Бивши деятели няма. А един деятел няма по какъв начин да е справедлив арбитър “, безапелационен е той.
„ Друг огромен проблем е фактът, че преобладаваща част от съдиите, които загатвам в отчета, идват от една избрана организация, или от други, близки до същата. Например 12 от 22-мата упоменати съдии са били деятели на Фондация „ Отворено общество ”. Същата фондация от своя страна финансира 6 други структури, откъдето пък идват другите съдии. Тоест, 7 от неправителствените организации, излъчили въпросните 22-ма съдии, са финансирани от „ Отворено общество ”. Това, както разбирате, е проблем. Не може една организация да има толкоз преобладаващо показване в съда “, притеснява се Пюпенк.
Според него двамата български съдии са тъкмо подобен образец за идващи от неправителствени организации – някогашни деятели на Българския хелзинкски комитет и на Фондация „ Отворено общество “.
„ Настоящият български арбитър Йонко Грозев беше правозащитник на съветската пънк група „ Pussy Riot ”, която защитаваше в Европейския съд за правата на индивида, и то в интервал, когато беше претендент за арбитър. Виждате по какъв начин юристи, представлявали свои клиенти в Европейски съд по правата на човека, стават съдии. Проблемът тук е държанието на тези към този момент съдии, в миг когато би трябвало да сблъскат с каузи, свързани с организации, чиито деятели са били. От 22 съдии, 18 са заседавали по каузи, свързани с организации, които в предишното са управлявали или за които са работили “, сочи още следствието.
„ Господин Грозев е един от най-ярките образци за това. Отсъждал е по 2 каузи против Българския хелзинкски комитет, чийто създател е точно той. Тоест, той основава една организация, работи в нея като юрист, след което става арбитър в Европейски съд по правата на човека и най-после отсъжда по каузи, точно свързани с нея. Не мислите ли, че връзката е прекомерно мощна?! Такъв е и казусът с предшественичката на Грозев в Европейски съд по правата на човека – Здравка Калайджиева. Тя също е заседавала по огромен брой каузи, свързани с Хелзинкския комитет. Това е сериозен спор на ползи. Ако това, да вземем за пример, се случи във Франция, на засегнатите лица ще бъдат наложени дисциплинарни санкции. Един арбитър няма по какъв начин да заседава по дело, в което една от страните е организация, близка до него. Не е допустимо “, счита анализаторът.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ